Плъстените изделия са характерни за бита и културата на номадските народи от най-дълбока древност. Българската материална култура е съхранила някои традиционни начини за изработване на плъстени изделия, сред които особено място заемат орнаментираните килими. С право изготвянето им у нас се свърза с традиция, унаследена от културата на прабългарите.
Видинските орнаментирани плъстени килими, които съкратено ще наричаме "плъсти", заслужават специално проучване. Останалите немногобройни образци от някогашното богатство разкриват твърде архаични черти както в начина на изработването им, така и в орнаменталната им украса. Орнаментирани плъсти все още се пазят в Покрайна, Златен рог, Кошава, Гомотарци, Сланотрън, Неговановци, Ясен, а допреди няколко години ги е имало и във флорентин, Майор Узуново, Винарово, Връв, Капитановци, но са били унищожени. Последните майстори на плъсти, наричани от тях пластини, били Христо Вълчев Илиев и Донко Пеков от Шишенци, правили плъсти до 1952 г. Бащата и дядото на Христо Илиев са работели в много села, но най-предпочитан бил районът на посочените по-горе, където имало традиция всяка младоженка да занесе в новия си дом плъсти. Майсторите били наричани "дръндари" по името на инструмента, с който разбивали вълната - лък или дрънд. Плъстите били изработвани от "ерина" - къса вълна от първата стрижка на агнетата и от вълната "подстриг" от овцете. Тя трябвало да бъде изпрана предварително. За орнаментите използвали естествено оцветена кафява или черна вълна или специално я боядисвали. За един ден двама майстори могат да изработят най-много две плъсти и то само ако започнат работа сутрин и работят до късно вечерта.
Видинските орнаментирани плъсти са малки по размери -дължината на издирените образци варира от 1.31 до 1.76 метра, а ширината - от 1.04 до 1.65. Те са предимно правоъгълни, но има и такива, които по размери се доближават до квадрат. В цветово отношение са два вида - с бял фон и тъмни, кафяви или черни, орнаменти, този вид преобладава, и с тъмен фон и бели орнаменти. В някои редки екземпляри са използвани допълнително и други цветове -червен, тъмнорозов и светлорозов, оранжев. Плъстите били изработвани по поръчка на бащите на момичетата за сватбите им. Елементите, които участват в изграждането на орнаменталните им композиции, са следните: зигзаговиден, ресничест плюс зигзаговиден,спиралновълно-образен бордюр, два, рядко три вписани квадрата или правоъгълника, централен слънчев орнамент, растениевидни фигури "дървета", знаци символи - свастика, хоризонтална есовидна фигура, две кръстосани есовидни фигури, които не образуват свастика, спирали, триъгълник със "стълб" на върха, завършващ с кръгче, знак "овнешки рога".
Какъв смисъл е скрит в изображенията на видинските плъсти? Орнаменталната композиция е изградена от два вписани правоъгълника или квадрата, рамкирани със зигзаговидна или вълниста линия. В четирите ъгъла са разположени растениевидни фигури "дървета", сочещи центъра. В други разновидности "дърветата" са разположени по три върху късите страни на правоъгълника. В центъра на четириъгълника е мону ментален слънчев орнамент с разположени над него: свастика, хоризонтална есовидна фигура, три-четири спирално завити лъчи, орнамент "овнешки рога". От двете страни на "слънцето" между "дърветата" са поместени по една хоризонтална есовидна фигура с различни посоки, две пресичащи се вертикални есовидни фигури, равнобедрен триъгълник със "стълб" и кръг на върха му, растениевидна фигура "дърво". Схемата на вписаните един в друг квадрати или правоъгълници е типична за прабългарската архитектура - градостроителство, дворцово и култово строителство. Тя е израз на идеята за хоризонталния модел на света като четириъгълно пространство.
Особена близост се установява между орнаменталната композиция на плъстите и архитектурните планове на прабългарските капища: вписани квадрати или правоъгълници; в центъра на плъстите
- "слънце", а на светилищата
- жертвеник с огън; водата, представена като зигзаго-видна линия, обграждаща четириъгълното пространство
- света - в плъстите, и водата, използвана в капищата.
Свещеният център на така очертаното четириъгълно пространство се определя от пресечната точка на четирите "дървета", разположени в ъглите или от пресичането на двете прави линии, съединяващи средите на четирите стени и означаващи световните посоки: изток-запад и север-юг. Пресечната точка - това е центърът с най-сакрална значимост. В центъра - най-свещеното място на плъстените килими от Видинско - е разположен слънчевият орнамент. Следователно той притежава същата значимост. Известно е, че върховното божество у прабългарите е богът Танг-ра, чието име означава "небе", т.е. богът Небе. Той е бил изобразяван чрез различни символи, между които са и многобройните соларни знаци - розета, слънчево колело, свастика, триквестер, пентаграма, хектаграма, които дават основание да се приеме, че то, слънцето, е атрибут на върховния бог. Това означава, че слънчевият орнамент в центъра на плъстите представя символично изображение на върховното прабългарско божество Тангра, както и свастиката, есовидните фигури, спирално завитите лъчи, орнаментът "овнешки рога".
Свастиката и есовидният знак се срещат върху български средновековни паметници от седми-десети век. Есовидната фигура символизира космическия огън, а спирално завитите лъчи се отнасят към различните изображения на светила и вероятно представят светлината като атрибут на Тангра. Орнаментът "овнешки рога", такова е названието на същия знак в кавказките и средноазиатските плъстени килими, поместен също над символичния образ на Тангра-Небе във вид на слънце, трябва да се разглежда като отражение на култа към "космическия овен", даряващ успех, закрила и потомство, свързан с "Огъня-Небе". Според космогоничните представи на прабългарите за света, отразени в орнаменталната композиция на видинските плъсти, четирите "световни дървета" се намират в четирите ъгъла на квадратното или правоъгълно пространство. Първоначалното значение на символичното дърво в изкуството на Дву-речието, разпространило се по-късно и в Азия и Европа, е въплътената в него идея за умножаване на плодородието. Така наред с функцията да отбелязват четирите ъгъла на свещената земя, "дърветата" носят и пожеланието за плодородие, което кореспондира с назначението на сватбения плъстен килим.
Освен хоризонталния модел на света, изобразен върху видинските плъсти, върху една от тях е представен и вертикален модел във вид на равностранен триъгълник, от чийто връх излиза "стълб", завършващ с кръг. Триъгълникът символизира средната част на мирозданието, която обитават хората, соларният знак - кръгчето, символизира горната част - Небето, а "стълбът", който ги съединява, е т.н. "стълб на света", свързващ трите зони на Вселената - горен, среден и подземен. Известно сходство с разглеждания орнамент показват някои български средновековни знаци от сед-ми-десети век - триъгълници с кръгчета на върха. Орнаменталната композиция на видинските сватбени плъсти представя едно от редките изображения на свещения брак между Небето и Земята. Тя се отличава с пределна лаконичност и пестеливост, без излишно разточителство на украсяващи елементи, съхранила изцяло своята първична обредно-магическа същност.
Орнаментираните плъстени килими от Видинско допълват многообразието на българските орнаментирани плъсти - прекрасни произведения на народното приложно изкуство. С достъпните материали за изработка и със своята жизнеутвърждаваща орнаментика, излъчваща очарованието на едно старинно изкуство, те могат да живеят и днес или да бъдат пресътворявани в съвременни изделия за бита.
от Маргарита НИКОЛОВА, етнолог
Текстът е публикуван във вестник Видин, брой 82, 18-20 Ноември, 2013 г.
P.S. Очаквайте скоро в блога ми превод на текста на английски.
*** Coming soon in my blog translation into English.
Няма коментари:
Публикуване на коментар