 |
| Качества на вълната - "царицата" на влакната. Снимка: Twitter |
The text in English you can find and read here:
Qualities of Wool - the Queen of fibers.
Нашата красива и уникална планета ражда и създава изобилие от материи и блага, благодарение на които хората съществуват като вид заедно с многото други земни обитатели. Съвременният човек обаче се отдалечава все повече от естествените цикли на живота и забравя предимствата на естествените материали, с които предците ни живееха дори допреди половин век. В епохата на глобални промени и предизвикателства, алергии и замърсяване отново е време да се обърнем към корените си и да потърсим там помощ и решение за проблемите си.
Защото новото често е добре забравено старо!
В продължение на хилядолетия човечество обгръща, защитава и украсява телата си в тъкани, създадени от растения и животни. Безспорната "царица" на текстилните влакна, разбира се, е вълната. Тази първенствуваща роля тя заема благодарение на своите незаменими физико-механични и санитарно-хигиенни качества.
 |
| Снимка: Светлана Костова |
Освен че има абсолютно естествен произход, вълната е прекрасен изолатор и ни предпазва от температурни крайности като студ и прекомерна горещина, защитава от вятър и дъжд.
Вълната е възобновяем ресурс. Но тя се и рециклира.
Вълната е биоразградима. Тя е част от естествения цикъл на въглеродния обмен.
Вълната е дълговечна.
Вълната е естествено устойчива на огън и го отблъсква.
Но тя е устойчива и на влага, и мухъл.
Вълната подобрява качеството на въздуха в помещенията и отнема излишната влага в тях.
Вълната не задържа петна и бактерии.
Вълната не задържа петна и бактерии.
Вълнените дрехи не задържат телесни миризми и не е необходимо да се перат често.
Най-горният слой, който ги обгръща, се нарича "люспест", под него се намира "корковият", който образува скелета им, а третият е в средата и се казва "сърцевинен" (фиг. 3). Качеството на вълнените влакна се определя от съотношението на тези три слоя, а то зависи от породата на овцете и условията на отглеждането им.
 |
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.
|
Първите два слоя се намират във всички видове влакна, а сърцевинният - само в грубите вълни. В зависимост от строежа си вълнените влакна се подразделят на четири основни типа: пухести, преходни, осилести и мъртви (фиг. 4).
 |
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.
|
Технологичните свойства на овчата вълна пък определят нейните четири основни типа: тънка, полутънка, полугруба и груба вълна.
Тънката вълна се състои само от пухести влакна. Има равномерна дължина и млечно бял цвят.
Полутънката вълна се състои от пухести и преходни влакна. Тя има по-голяма къдравина от тънката. Това е най-голямата група вълни.
Полугрубата вълна има и от трите вида вълнени влакна - пухести, преходни и осилести.
Грубата вълна включва в състава си всички видове влакна - пухести, преходни, осилести и мъртви.
Независимо какъв е видът на вълната, тя е здрава и се отличава с голяма еластичност. При натоварвания до 50% (от здравината до скъсването) предизвиканата деформация е напълно обратима. С това се обяснява продължителният срок на износване на вълненото влакно. Голямата еластичност на вълната се дължи на начупената и спираловидна структура на молекулите й.
Еластичността на вълнените влакна се определя от нейното свойство къдравина. Къдравината (фиг. 5) е причина вълнените платове и изделия да се възстановяват след силен опън (без да бъдат скъсани). Тя е и в основата на нейните топлоизолиращи свойства. Гладките и плоските къдравини са типични за грубите и полугрубите вълни, а нормалната - за меките и фините мериносови вълни.
 |
Къдравина на вълната: 1) гладка, 2) разтеглена, 3) плоска,
4) нормална, 5) в
Снимка: Материалознание. С. 1984 г.
|
Във връзка с еластичността е и качеството на вълнените влакна и изделия да се поддават на фиксиране, т. е. при опъване под влиянието на топла вода или пара бързо заемат придадената им нова форма, която запазват и след изсушаването.
Вълната притежава и едно уникално свойство, което е характерно само за нея - заплъстяемост (затепваемост). То се дължи на люспестата обвивка на вълненото влакно, която при механични и химични въздействия, реагира и се получава по-голяма гладкост и здравина на тъкания текстил или направо готово изделие, при което се пропускат операциите предене, тъкане или плетене и се създава т. нар. плъст (филц, фелт, кече, войлок, вилт).
Заплъстяемостта на вълната зависи от формата и броя на люспите в повърхностния слой, а също от дебелината и къдравината на вълнените влакна. Много тънката и силно накъдрена вълна се заплъстява по-добре от слабо накъдрената.
В някои случаи, когато вълната е предназначена за прежда за плетива, това свойство на вълната е нежелано и затова влакната се обработват по химичен път (най-често с хлор), за да се премахне повърхностния люспест слой. Така кератинът се разрушава и влакната стават "голи".
 |
| Снимка: Светлана Костова |
Вълната е изключително хигроскопична. Тя може да поеме 30-40% вода, без това да се усеща на пипане. Праната вълна има по-голямо влагопоглъщане отколкото непраната. При стандартни климатични условия влагата във вълната е около 17%.
И още нещо, което не е маловажно за съвременните природозащитници, вегетарианци и вегани. Добиването на вълната не е акт на агресия срещу животните. Напротив, остригването на вълната запазва живота им и дори го облекчава в горещите месеци. То е необходим акт от природния цикъл, а хората се сдобиват с безценната суровина.
 |
| Снимка: Светлана Костова |
Независимо дали носим вълна като плетена, тъкана или плъстена дреха или аксесоар, дали застиламе дома си и го украсяваме с вълнени тъкани, дали използваме фина или груба вълна, ползите за човека от тази вълшебна материя са неизброими!
Спомнете си това и се отнесете с уважение и към самата материя и към онези, които са допринесли тя да достигне до вас!
Светлана Костова -
LAnAArt
Художник и преподавател на свободна практика в областта на художествения текстил,
Майстор по изработка на художествени тъкани - член на Българската Занаятчийска камара
FB: @LAnAArts
Използвана литература:
Рашенова, Диана Ангелова. Материалознание. Учебник за I курс на СПТУ по облекло. София : ДИ Техника, 1984 г.
